Oct 29, 2007, 11:44 AM

За волността 

  Poetry » Phylosophy
621 0 14
Какво си, волност?...

Дали си вечния стремеж, летеж на две души,
притихнал в тихия копнеж на влюбени очи!?
Дали прошепваш: "Без теб не мога!" - на лунна светлина
и си способна да обичаш със благодатната роса!?

Как на думите олекваш и потъваш в мир,
и кичиш се с любовни украшения безспир!
И как да вярвам, че ще те уплаши смъртен,
теб, с букет от рози и любовно обяснение!

Ех, волност, от нощта до изгрева притихваш!
Къде да те открия, при глъчта на птиците ли
или в необятните безбрежни, море и пустиня!?
Да, отговорът вече зная: ти си в мен, осъществима!

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??