29 окт. 2007 г., 11:44

За волността 

  Поэзия » Философская
641 0 14
Какво си, волност?...

Дали си вечния стремеж, летеж на две души,
притихнал в тихия копнеж на влюбени очи!?
Дали прошепваш: "Без теб не мога!" - на лунна светлина
и си способна да обичаш със благодатната роса!?

Как на думите олекваш и потъваш в мир,
и кичиш се с любовни украшения безспир!
И как да вярвам, че ще те уплаши смъртен,
теб, с букет от рози и любовно обяснение!

Ех, волност, от нощта до изгрева притихваш!
Къде да те открия, при глъчта на птиците ли
или в необятните безбрежни, море и пустиня!?
Да, отговорът вече зная: ти си в мен, осъществима!

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??