Духва вятър и шýма от спомени
под нозете легато се трупа...
а сънят е от охра до огнено,
непризната тъгата, нечута.
За врабчетата трябват антени.
Този мъртъв циклоп на бюрóто
е комютър без име и вени...
и през кабел минава животът.
Все едно идва цигански вик
от последното мамещо слънце,
а врабченцето с пълни гърди
диша вечности – слабо и мъничко. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up