13 sept 2017, 21:16

За врабчетата трябват антени 

  Poesía » Otra
532 5 10

Духва вятър и шýма от спомени

под нозете легато се трупа...

а сънят е от охра до огнено,

непризната тъгата, нечута.

 

За врабчетата трябват антени.

Този мъртъв циклоп на бюрóто

е комютър без име и вени...

и през кабел минава животът.

 

Все едно идва цигански вик

от последното мамещо слънце,

а врабченцето с пълни гърди

диша вечности – слабо и мъничко.

 

След него и небето ще погледне

запалил лъч дъха ми в шумата.

На пикселите глупавото време

е винаги по някого изгубено.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Даряваш ни красота с всеки свой стих!...
    С благодарност!...
  • Актуална си. Поздравления за хубавия стих!
  • Много ми хареса!
  • Доче....мъдрост си ти...толкова обичам стихотворните ти коментари - като ехо са...едно наситено с разбиране ехо!
    Вики, благодаря че си тук!
  • Браво!
  • Изгубеното време - като вятъра
    не може да го хванеш да го вържеш.
    В затворения свят не се приказва
    и имената там са като кръстове.
    Над гробове на минало несвършено
    на стари навици, умения, традиции
    и няма време нито път за връщане.
    Войната спира щом умрат войниците...
  • Винаги ражда думи, от които не можем да се изтрием. Привет, Младене, радвам ти се
  • Шибано време родило хубав стих!
  • Благодаря ти , Силве! Пропуснала съм много .
  • Липсваше! Хубав стих!
Propuestas
: ??:??