Винят ме аз, че гледам черногледо,

че чувства лоши у мене гнездят.

Но, хора мили, аз не съм говедо,

аз много страдам, щом ме наранят...

Когато някой шапка ми накриви

и лоши думи към мен полетят,

в устата си аз не съм сложил сливи

и думите у мене не мълчат!...

Когато ме погледнат от "високо",

загърбят мойто място в този свят,

обидят ме със туй жестоко...

И аз ги пращам вада да вървят!

А ако някой нещо ми открадне...

Вещ, за която дълго съм пестил...

О, ако той в ръцете ми попадне...

Дано на Господа си да е мил.

Във тази "Джунгла" хората са вълци!

Затуй и азще трябва да съм Вълк!

О, иначе, ще се обливам  в сълзи

и  животът ми ще стане зъл!...

А би било добре да бъдем братя!

И да дружиме  братски, от сърце...

По Дявола Омразата да пратим...

И все да си подаваме ръце!

Навярно и туй някога ще стане!...

Но в наши дни дори не е мечта!

Когато  Злото между нас престане,

Доброто  ще царува във света!...