Винят ме аз, че гледам черногледо,
че чувства лоши у мене гнездят.
Но, хора мили, аз не съм говедо,
аз много страдам, щом ме наранят...
Когато някой шапка ми накриви
и лоши думи към мен полетят,
в устата си аз не съм сложил сливи
и думите у мене не мълчат!...
Когато ме погледнат от "високо",
загърбят мойто място в този свят,
обидят ме със туй жестоко...
И аз ги пращам вада да вървят!
А ако някой нещо ми открадне...
Вещ, за която дълго съм пестил...
О, ако той в ръцете ми попадне...
Дано на Господа си да е мил.
Във тази "Джунгла" хората са вълци!
Затуй и азще трябва да съм Вълк!
О, иначе, ще се обливам в сълзи
и животът ми ще стане зъл!...
А би било добре да бъдем братя!
И да дружиме братски, от сърце...
По Дявола Омразата да пратим...
И все да си подаваме ръце!
Навярно и туй някога ще стане!...
Но в наши дни дори не е мечта!
Когато Злото между нас престане,
Доброто ще царува във света!...
© Христо Славов Всички права запазени