Сутрин отворя ли очи, пред мене ябълка цъфти! Отгоре кацнало небе, с овални облачета две. А Слънцето леко ми намига и сякаш шепне ми, сън стига, стига...
По моя милост тя остана и порасна край дома ни. Издънка малка стърчеше и едвам, едвам растеше. През година даваше цъфтежи, просто със характер беше! Женски нрав, би казал някой! А друг - би я отсякъл!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.