Сутрин отворя ли очи,
пред мене ябълка цъфти!
Отгоре кацнало небе,
с овални облачета две.
А Слънцето леко ми намига
и сякаш шепне ми,
сън стига, стига...
По моя милост тя остана
и порасна край дома ни.
Издънка малка стърчеше
и едвам, едвам растеше.
През година даваше цъфтежи, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация