5.09.2007 г., 14:21 ч.

За ябълката 

  Поезия
3304 0 15
Сутрин отворя ли очи,
пред мене ябълка цъфти!
Отгоре кацнало небе,
с овални облачета две.
А Слънцето леко ми намига
и сякаш шепне ми,
сън стига, стига...

По моя милост тя остана
и порасна край дома ни.
Издънка малка стърчеше
и едвам, едвам растеше.
През година даваше цъфтежи,
просто със характер беше!
Женски нрав, би казал някой!
А друг - би я отсякъл!

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??