dobri4kata (Десислава Костадинова)
46 7
Nov 14, 2006, 6:57 PM

Заблуда! 

  Poetry
807 0 3
          Не усетих кога птицата на любовта кацна на моето рамо
          не мислех, че моето сърце от теб ще бъде сгряно,
          и че без теб не мога осъзнах,
          но твърде, твърде късно го разбрах!
          Виновна съм - признавам си това:
          не повярвах на думите, изречени от твоята уста
          и вече няма никаква надежда за нас,
          ах, защо ли не послушах своя вътрешен глас!
          Защо чувствата ти аз не споделих,
          от недоверие любовта между нас убих
          и ти сега искаш да си отмъстиш,
          и грешката, която сторих, няма никога да ми простиш!
          Но теб за нищо няма да виня
          ти се опита да ми покажеш любовта,
          но аз като последната глупачка
          си помислих, че съм ти поредната играчка!
          И ето, че отново сбърках
          в голяма каша се забърках
          и късно осъзнах, че ти ме завладя,
          но сега ти не вярваш на това!
          Мълчаливо стоим и се гледаме в очите
          и в тях откриваме само следите
          от болка, страст, обида и тъга
          и мисълта, че можеше да бъдем щастливи с любовта!
          Ако можех само времето да върна
          на любовта ти щях веднага да отвърна
          и нямаше сега да сме сами -
          влюбени, но разделени от гордост души!!! 
         

© Десислава Костадинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Страхотно е,само се надявам скоро да преживеете този момент на безсмислена гордост и да сте страшно щастливи!!! 6
  • Ммм..така е за жалост
    Гордостта понякога ни обрича на самота...
    Много добре си го казала!

    Успех!
  • БРАВО - ГОРДОСТТА Е МНОГО ПАГУБНА - ВИНАГИ И ЗА ДВАМАТА ВЛЮБЕНИ
Random works
: ??:??