14 nov 2006, 18:57

Заблуда! 

  Poesía
884 0 3
Не усетих кога птицата на любовта кацна на моето рамо
не мислех, че моето сърце от теб ще бъде сгряно,
и че без теб не мога осъзнах,
но твърде, твърде късно го разбрах!
Виновна съм - признавам си това:
не повярвах на думите, изречени от твоята уста
и вече няма никаква надежда за нас,
ах, защо ли не послушах своя вътрешен глас!
Защо чувствата ти аз не споделих,
от недоверие любовта между нас убих
и ти сега искаш да си отмъстиш,
и грешката, която сторих, няма никога да ми простиш! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Костадинова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??