Заблуда
Живял съм във заблуда,
живял съм във лъжа
и таз година като другите отмина
със много болка и тъга.
Аз мислех си, че съм я срещнал,
че съм докоснал нея със ръце.
Аз мислех, че ще бъде моя,
но уви, сгреших.
Не беше моя и никога не ще да бъде,
oтива си и няма да се върне.
Отива си от мен сега,
отива си от мене любовта.
Как може в този свят да има
толкова коварство и лъжа?
Как може в този свят да има
такива хора без сърца?
А моето сърце е тъй голямо,
но никой няма да го види.
То тъжно е и плаче, и ридае,
и в тази нощ оставя дири.
Как може този свят да бъде
така безмилостно жесток?
Как искам всичко аз да имам,
но най-напред да имам силната любов.
Не мога и не искам да повярвам,
че всичко туй се случва с мен.
Аз взех сериозно да си мисля,
че ще остана вечния ерген.
Не ще се в мене никой влюби -
ни днес, ни утре, нито нивга.
Това сърце отново ще ридае
във сълзи и във вечен мрак.
Това сърце така голямо
не ще го никой разбере,
че искало е някой да обича
и да люби като от сърце.
© Георги Димитров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря за усмивката!Дано да я виждаме по-често на лицето ти
Уверявам те, че красотата на твоето сърце е невъзможно да е забелязана само от един човек.Огледай се за любовта, която те заобикаля!Е, разбира се, главно моята
... -
Имаш още много време, за да намериш истинската любов,не е късно. Стихчето ти ми хареса, усмихни се и любовта сама ще дойде при тебе.
-
Знаеш ли...тази тъга, тази мъка...не знам как да формулирам това, което искам да кажа...Просто се усмихни заради любовта на приятелите си. Трудно е!...но може би трябва. Една усмивка. Моля те!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Много хубаво стихотворение!