Заблуда

26 dic 2004, 0:22

Poesía

1328 0 4

Живял съм във заблуда,

живял съм във лъжа

и таз година като другите отмина

със много болка и тъга.

Аз мислех си, че съм я срещнал,

че съм докоснал нея със ръце.

Аз мислех, че ще бъде моя,

но уви, сгреших.

Не беше моя и никога не ще да бъде,

oтива си и няма да се върне.

Отива си от мен сега,

отива си от мене любовта.

Как може в този свят да има

толкова коварство и лъжа?

Как може в този свят да има

такива хора без сърца?

А моето сърце е тъй голямо,

но никой няма да го види.

То тъжно е и плаче, и ридае,

и в тази нощ оставя дири.

Как може този свят да бъде

така безмилостно жесток?

Как искам всичко аз да имам,

но най-напред да имам силната любов.

Не мога и не искам да повярвам,

че всичко туй се случва с мен.

Аз взех сериозно да си мисля,

че ще остана вечния ерген.

Не ще се в мене никой влюби -

ни днес, ни утре, нито нивга.

Това сърце отново ще ридае

във сълзи и във вечен мрак.

Това сърце така голямо

не ще го никой разбере,

че искало е някой да обича

и да люби като от сърце.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Логична (Диана Борисова)

2006-12-29T10:29:07+02:00

Чудесно!
Много хубаво стихотворение!
fiLoS0f4e_f (Виктория)

2005-02-07T14:29:01+02:00

Благодаря за усмивката!Дано да я виждаме по-често на лицето тиУверявам те, че красотата на твоето сърце е невъзможно да е забелязана само от един човек.Огледай се за любовта, която те заобикаля!Е, разбира се, главно моята...
Pepina (Пепа Деличева)

2004-12-26T17:32:09+02:00

Имаш още много време, за да намериш истинската любов,не е късно. Стихчето ти ми хареса, усмихни се и любовта сама ще дойде при тебе.
fiLoS0f4e_f (Виктория)

2004-12-26T15:24:56+02:00

Знаеш ли...тази тъга, тази мъка...не знам как да формулирам това, което искам да кажа...Просто се усмихни заради любовта на приятелите си. Трудно е!...но може би трябва. Една усмивка. Моля те!!!