Измислени, измислени, измислени
са всички страсти
и лъжи,
и истини...
Животът ни е низ от неочаквани
нещастни случки,
сълзи неизплакани,
от зла любов,
щастливи отмъщения
от изневери ,
низ от подозрения...
И често, греховете да откупим,
стоим в молитва пред амвон и купел
и тръпнещи - с надежда палим свещи...
Ала, уви, оставаме си грешни...
© Георги Ванчев All rights reserved.