Feb 3, 2009, 1:56 PM
Заболяха реките...
Заболяха реките.
Надежди съхнеха.
Вкамени се молитва.
Риби търсеха въдица.
Гласове заприиждаха,
по върбите се спускаха.
Светлина се процеждаше
на реката по устните.
Облаците се носеха
много бавно и тихо.
А реките умираха.
Спомен ставаше Истър.
Плитко беше дълбокото,
а пък давеше вярата.
Облаците не идваха.
Прах забули олтарите.
Ревна страшно морето.
И водите му хукнаха
наобратно, където
смърт заприщваше устия.
Надежди съхнеха.
Вкамени се молитва.
Риби търсеха въдица.
Гласове заприиждаха,
по върбите се спускаха.
Светлина се процеждаше
на реката по устните.
Облаците се носеха
много бавно и тихо.
А реките умираха.
Спомен ставаше Истър.
Плитко беше дълбокото,
а пък давеше вярата.
Облаците не идваха.
Прах забули олтарите.
Ревна страшно морето.
И водите му хукнаха
наобратно, където
смърт заприщваше устия.
© Лили Радоева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
...! Въздействаш!
-
Харесва ми да те чета!
-
хубаво!
Поздравления! -
Удоволствие да се прочете!
-
Поздравления!!!!
-
Силен стих!
Привет! -
Динамично и мъдро! "Спомен ставаше Истър?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
