Забравена!

Aug 22, 2007, 9:00 AM

Poetry

637 0 12

Вятърът избяга,
като престъпник се скри,
и няма как да прогони,
от душата черните мисли.
Слънето залезе
и не се показа вече.
Настана вечен мрак "на нокти".
Как се живее така?
Луната ме забрави,
не ме поглежда дори осъдително.
А толкова много иска да й разкажа
къде, как и защо - болка (от страх) в мен се е стаила...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Забравена!

Want to read more?

Random works