Aug 22, 2007, 9:00 AM

Забравена! 

  Poetry
598 0 12
Вятърът избяга,
като престъпник се скри,
и няма как да прогони,
от душата черните мисли.

Слънето залезе
и не се показа вече.
Настана вечен мрак "на нокти".
Как се живее така?

Луната ме забрави,
не ме поглежда дори осъдително.
А толкова много иска да й разкажа
къде, как и защо - болка (от страх) в мен се е стаила...

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??