22 ago 2007, 9:00

Забравена! 

  Poesía
597 0 12
Вятърът избяга,
като престъпник се скри,
и няма как да прогони,
от душата черните мисли.

Слънето залезе
и не се показа вече.
Настана вечен мрак "на нокти".
Как се живее така?

Луната ме забрави,
не ме поглежда дори осъдително.
А толкова много иска да й разкажа
къде, как и защо - болка (от страх) в мен се е стаила...

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??