Пустиня... нежен пясък лети докосва тези красиви коси вятърът с очите си играе докато сърцето самотно терзае клекнала сянка в безкрайността потънала в себе си и отчаяността далеч от топлината, далеч от зова далеч от надеждата, мечтата, любовта и трус раздира този странен свят разкрива този красив самотен цвят тази Сянка, която в безмощие се обвинява и душата и ума си на сивотата предава Не... сянката се предаде... подаде ръка но нямаше никого... поредна сълза вълни от пясък отново я заливат и протегнатите ръце към небето раздират опитвайки се да й кажат "Спри! Не е правилно! Късно е... Ти сгреши!" И сянката в самота облечена тръгна през пустинята бавно потегли, погледна зърна мястото на което стоеше но нищо вече там не я държеше Тръгна по света огромен, забързан в който човека чувстваше се сякаш завързан не говореше... не чувстваше... не дишаше само търсеше... даже и себе си не питаше накъде? Към кого? С кого? И... защо? нямаше отговори...сърцето бе само! така сянката света обиколи и нищо ново не откри... отиде в пустинята стара пръсти през косите прокара и каза само тези думи с тъга... "Сянка забравена и сама..."
Е,не се изхвърляй да казваш кой е малък!Откъде ти можеш да знаеш,че момичето не е срещало любовта?!Нейната любов,извираща от младо,невинно и така чувствително сърце е по-чиста,ранима и ценна от повечето "сериозни" любови на "възрастните".Едно дете,може да е събрало повече мъдрост от един старец!Не подценявай и не омаловажавай болката на младото,ранимо сърце!!!И драмата на чистата любов...
Поздрав!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрав!