Пустиня... нежен пясък лети
докосва тези красиви коси
вятърът с очите си играе
докато сърцето самотно терзае
клекнала сянка в безкрайността
потънала в себе си и отчаяността
далеч от топлината, далеч от зова
далеч от надеждата, мечтата, любовта
и трус раздира този странен свят
разкрива този красив самотен цвят
тази Сянка, която в безмощие се обвинява
и душата и ума си на сивотата предава ...