Забравената в мен си няма име.
Не се е врекла в Дявола, ни в Бога.
По устните ѝ пари младо вино,
а в зѐниците спи вековен огън.
Под ноктите на мрака е родена,
от лунен сърп, настръхнал и безсънен.
Прощава. Но не моли на колѐне.
Понякога прегръща таласъми.
Откърмиха я северните хали.
Косите ѝ са диви коренища.
Мнозина разпиляха се нахалост -
целувките ѝ нивга не насищат. ...