daizy-crazy (Пепа Петрунова)
139 644
21.03.2013 г., 22:43 ч.

Забравената 

  Поезия » Друга
1153 2 16

Забравената в мен си няма име.

Не се е врекла в Дявола, ни в Бога.

По устните ѝ пари младо вино,

а в зѐниците спи вековен огън.

 

Под ноктите на мрака е родена,

от лунен сърп, настръхнал и безсънен.

Прощава. Но не моли на колѐне.

Понякога прегръща таласъми.

 

Откърмиха я северните хали.

Косите ѝ са диви коренища.

Мнозина разпиляха се нахалост -

целувките ѝ нивга не насищат.

 

Закърпила е дните си с коприва.

А в нощите танцува с единаци.

Най-своя е, когато си отива...

Най-хубава – когато се разплаче.

 

Забравих я от страх да не попия

душата ѝ, вселенска и бездомна.

Но цяла съм единствено в ония

солени дни, когато си я спомням.

 

© Пепа Петрунова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??