Сънувам я Родината - далечна
и къщата ни бяла в самота,
и лозата стара.
Дърветата на двора пак цъфтят, но прашен прага.
Затворени прозорци - цяла зима
и един щурец живее в нея и не може да излиза.
Прокудени от своята Родина
тук без покрив и без дума мила.
Защо? Аз питам моята Родина.
Лицата ни в чужбина се променят
и без вятър белите коси се веят.
Много, много ние сме натъжени (да не кажа унижени). ...