Сънувам я Родината - далечна
и къщата ни бяла в самота,
и лозата стара.
Дърветата на двора пак цъфтят, но прашен прага.
Затворени прозорци - цяла зима
и един щурец живее в нея и не може да излиза.
Прокудени от своята Родина
тук без покрив и без дума мила.
Защо? Аз питам моята Родина.
Лицата ни в чужбина се променят
и без вятър белите коси се веят.
Много, много ние сме натъжени (да не кажа унижени). ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация