Селото,
кацнало някъде горе, почти до небето,
къщите броят се на пръсти,
събират се в шепа,
денем
като бели забрадки по хълма,
нощем за звездите празни кошари,
а глух пастир е луната.
Тихи пътеки,
и всички те водят нагоре,
тук-там в гнезда от печена глина
кротко бродят зеници, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up