22 nov 2009, 23:11

Забравени от небето... 

  Poesía » Versos blancos
1334 0 35
Селото,
кацнало някъде горе, почти до небето,
къщите броят се на пръсти,
събират се в шепа,
денем
като бели забрадки по хълма,
нощем за звездите празни кошари,
а глух пастир е луната.
Тихи пътеки,
и всички те водят нагоре,
тук-там в гнезда от печена глина
кротко бродят зеници, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??