Дълбоките стени на самотата
притискат във мълчание сълза.
Следата тръгва, следвайки следата
по стъпките на жадната лъжа.
Погълната от нямо непокорство
в предсмъртен полъх гали утринта
една преструвка от едно покорство
останала кой знае откога.
В олтара на съзнанието блудно
във пламъка на грешките искри
забравеното наше детство бурно
със болките си и с наивните мечти. ...