igineva (Ирена Иванова)
68 21
9 окт. 2008 г., 08:50

Забравеното 

  Поэзия » Другая
644 0 3

 

Дълбоките стени на самотата
притискат във мълчание сълза.
Следата тръгва, следвайки следата
по стъпките на жадната лъжа.

Погълната от нямо непокорство
в предсмъртен полъх гали утринта
една преструвка от едно покорство
останала кой знае откога.

В олтара на съзнанието блудно
във пламъка на грешките искри
забравеното наше детство бурно
със болките си и с наивните мечти.

В прегръдка силна, ето, тихо стене
за неизбродените минали следи
със тиха песен за далечно време
преди за дълго в мрака да заспи.

© Ирена Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно е!
  • "Следата тръгва, следвайки следата
    по стъпките на жадната лъжа."

    Невероятно, но факт! Поздрави!
  • Погълната от нямо непокорство
    в предсмъртен полъх гали утринта
    една преструвка от едно покорство
    останала кой знае откога.

    Уау!
    Браво, Рени!
Предложения
: ??:??