Благодаря ти, бе последната ти дума,
промених се, но, повярвай ми, с причина.
Нима забрави всичко толко бързо,
навярно имаш някаква причина.
Забрави ли за болката в моето сърце?
Прегърни ме с истинската сила на ръцете си.
Допусни ме отново във сърцето си,
повярвай ми отново и завинаги.
Толкова далече пак си ти.
Тъгата ми по теб расте.
Времето лекува, казваше ми някой.
Не е вярно, чувствам се като сираче. ...