Благодаря ти, бе последната ти дума,

промених се, но, повярвай ми, с причина.

Нима забрави всичко толко бързо,

навярно имаш някаква причина.

Забрави ли за болката в моето сърце?

Прегърни ме с истинската сила на ръцете си.

Допусни ме отново във сърцето си,

повярвай ми отново и завинаги.

Толкова  далече пак си ти.

Тъгата ми по теб расте.

Времето лекува, казваше ми някой.

Не е вярно, чувствам се като сираче.

Разговорът с теб живот ми дава.

Забрави ли за моята молба?

Недей, не ме оставяй.

Не изтривай спомена за мен сега.

Единствена утеха за мен са твоите писма.

Ето пак лицето ми покрито е със сълзи.

Чашата поредна пак допивам,

ако искаш да попиташ  – много ме боли.

Така се случиха нещата  – забрави ли?

Усмивката и смехът изчезнаха съвсем.

Забрави ли за приятелството старо,

или просто забрави днес за мен.

Колко бързо ме забрави ти,

съжалявам днес за всичките сълзи.

Понякога си много  мила,

а днес си толкоз мълчалива.