Един безпътен спомен скри нощта,
небето залезе и сълза отрони,
безплътни облаци от самота
в очите ти блестят отново.
И, странно избеляла, младостта
намира дланите ти посивели,
със времето си тръгна любовта
и старост във косите се разстели.
Един човек избяга от света,
със себе си понесе светлината,
отвлече мълком искрена мечта -
забрави любовта и теб - жената.