ЗАБРАВИХ
Забравих да плача, когато боли.
Забравих с усмивка да ставам в зори.
Забравих да гледам как страда света
и всичките хора са тъй... без душа.
Сякаш се движат, без да имат посока,
не чуват дори песента на потока,
а той все така ни напява красиво
и сякаш ни казва: "Живейте щастливо!"
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up