2 мая 2007 г., 13:39

ЗАБРАВИХ 

  Поэзия
635 0 2
ЗАБРАВИХ
Забравих да плача, когато боли.
Забравих с усмивка да ставам в зори.
Забравих да гледам как страда света
и всичките хора са тъй... без душа.
Сякаш се движат, без да имат посока,
не чуват дори песента на потока,
а той все така ни напява красиво
и сякаш ни казва: "Живейте щастливо!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Все права защищены

Предложения
: ??:??