Mar 3, 2014, 2:50 PM

Забравил ме е вятърът 

  Poetry » Other
544 0 2

Забравил вятърът 

навярно,

как грабваше ме 

в шепите си - сито.

Отсяваше дъжда 

и неуморно

пресичахме 

посоките със него.

Забравил е

как галеше косите

и как ми шепнеше 

"обичам".

Високо в синьото 

над хребетите

прегръщах го... 

а днес сънувам. 

Затъкнаха се 

облаците сиви

без моя вятър луд, 

да ги разбули,

защото просто 

ме забрави...

и все вали, 

вали, не спира...



 



© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??