Отскубна ги с безмилостна ръка.
До дъно! Не остана даже пухче.
Проклетите разперени крила...
И птицата превърна в твое куче.
Покорно, вярно, с клюмнали уши,
команди изпълняващо, закони.
Повдигнеше ли облачни очи,
наказваше за смелостта, сурово.
Небето го зачеркна, забрани.
А някога, нали това хареса?
Безгрижието, волното... нали?
Отнесе всичко времето, отнесе. ...