22.10.2014 г., 13:35 ч.
Зад каменна стена
Отскубна ги с безмилостна ръка.
До дъно! Не остана даже пухче.
Проклетите разперени крила...
И птицата превърна в твое куче.
Покорно, вярно, с клюмнали уши,
команди изпълняващо, закони.
Повдигнеше ли облачни очи,
наказваше за смелостта, сурово.
Небето го зачеркна, забрани.
А някога, нали това хареса?
Безгрижието, волното... нали?
Отнесе всичко времето, отнесе.
Издигна страшна каменна стена,
прозорците заключи с катинари,
от мамещата топла синева
трофея си безценен да опазиш.
Така и не посмя да влезеш там -
в дълбоките недра на същността ù.
С очите си да видиш, как до грам
отдала бе на тебе любовта си.
© Жанет Велкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Без думи ме остави и без дъх!
-
Да, Сиси, сИ заслужава
Благодаря Ви, че надникнахте зад стената Сиси, Ена, Светле, Линка, Али, Мариела, Смиф, Вале -
Птица си!
Силен стих,Жанет!
Като ти поникнат новите пера, не забравяй да полетиш!!!
Тръпката е страхотна и си заслужава... -
Много хубав стих, Жанет!
Сигурна съм, обаче, че крилата само изглеждат оскубани.
Това е маскировка само до момента, в който ще се разрази един тайфун с нежно име... -
Браво бе момиче! Браво!
-
Искрено се надявам това да не е твоя емоция, а нечия друга, която си пресъздала по възможно най-добрия начин, макар че никой не заслужава подобно отношение!
Прегръдки!! -
Ех, Жани,експресивно, въздействащо стихотворение си написала, натъжи ме...
-
Настръхнах! Много силен стих... Жани, невероятна си!!!
-
Чудесно!
-
Лъки, защото ни е близко светоусещането, и аз така като те чета.
Ради, тo това с крилата малко като да се острижеш нула номер, така или иначе пак ще пораснат, няма как да забраниш на природата
Радко, благодаря ти за високата оценка.
Вале, ти си ми черешката на тортата. Колкото и да му е тъжно на човек, като му изпляскаш два лафа и накрая един мигач за разкош и му светва отвсякъде
Благодаря ви! -
Браво, Жанет! Много истинско, силно, стилно и оригинално.
-
Джуджанчиценце, още първия пък като го четох, ти казах че ми хареса! Такива сме, тъжни химери. Скимтящи! Но крилата ги няма. Поздравления още веднъж!
-
Прекрасен стих, но защо ме заболя толкова?!!
Джу, лирическата ти ще вдигне облачни очи. Тя просто не умее да е куче!
Прегръдки! -
Благодаря за удивителните, стихокоментите и разбирането Анна, Кети, Кери, Анабел, Младен, Танечко, Ивон, Дани
-
Не смея да кажа, че е феминистично. Защото е нещо друго - по-силно, по истинско!
-
Джу, знаеш ли, че птичите крила
не могат току-тъй да се оскубят?!
Поникват нови, по-силни пера.
С тях няма начин пътя да изгубиш.
И тази "страшна, каменна стена",
прозорците с железни катинари-
ключът е в теб - повярваш ли в това,
ще можеш да се върнеш във простора.
На него дай от твоите криле,
за да усети свободата на летежа,
да му припомниш синьото небе
и любовта си шеметно-метежна!
Прегръд! -
Напомни ми за знаменития разказ на Хърбърт Уелс - "Врата в стената", Жанет. Красиви редове!
Поздрав! -
Има едно прозорче в стената - знам,
в него Слънцето се мята,
надникваме честичко - срам не срам,
да видим сезоните сменя ли Земята... -
Харесах!
-
Така се изкушавам да го пратя на някой, но покорните кутрета не правят така, нали Джу!
-
Любима, Ради, Никола, Мария, Вики, Латинка, Раче, Ирен, ще ми се на всеки да кажа по нещо, но ще стане сто километра коментар
Благодаря, че ви има и мога да споделя! -
Джуджанке, много ми хареса да знаеш... Ама толкова тъжно... Добро е! Много е добро! И безкрайно, безкрайно се надявам да е просто стих, усетена емоция нечия,някъде... Майсторско перо, но не и преживяно! Трябват ти крилата, Джу! А и никой не може да ни ги отнеме на сила! Сами ги даваме...
-
За пръв път те откривам толкова сериозна!
Аз по принцип се бунтувам и не позволявам нещо подобно, но
думите ми въздействаха дълбоко! -
Истинско!
Хубав ден, Жанет! -
Сами си оковаваме крилата,
забравим ли си правото на избор,
но пак остават наши небесата
и пак са непонятно, странно близо.
Повярвахме наивно - жертва иска
една любов, тогава е прекрасна.
Но май когато в клетка ни притискат,
крилата ни от нищото порастват -
Потресаващо истинско, силно и завладяващо!!! Познато като усещане на повечето жени, но само ти можеш да го изкажеш по този поетичен начин, Жанет! Браво, момиче!
-
Хубаво! Харесах, Жанет!Оценявам го по достойнснво!
Поздрави от мен и хубав ден!!! -
Израстваш, не порастваш, а израстваш във всяко отношение!Лирическата ти не иска да е куче, защото кучетата се обичат най–вече като приятели. Виж, птиците са нещо друго...)
-
Знам, мамка му! И ти знаеш... Прониза ме, тъжна лудетино!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
