До твоето огнище и Дяволът се разплака,
че сладкият ад не той е измислил.
На нежната болка по-голямата кака,
Поезията, грабва химикала и листа.
Ти грешен сън си с обич омагьосана,
а аз ръце протягах с постоянство.
Не бях нахален и от теб не просех,
а ти пък ми предрече за пиянството...
Не можеш да изпратиш своите"SOS"-и...
Остана изгубен далечният остров.
Къде ветровете те от мене отнесоха?!?
Бях късче земя за криле...Простичко. ...