28 авг. 2009 г., 08:00

Зад предела 

  Поэзия » Любовная
819 0 19

До твоето огнище и Дяволът се разплака,
че сладкият ад не той е измислил.
На нежната болка по-голямата кака,
Поезията, грабва химикала и листа.

Ти грешен сън си с обич омагьосана,
а аз ръце протягах с постоянство.
Не бях нахален и от теб не просех,
а ти пък ми предрече за пиянството...

Не можеш да изпратиш своите"SOS"-и...
Остана изгубен далечният остров.
Къде ветровете те от мене отнесоха?!?
Бях късче земя за криле...Простичко.

Та така. Ти си моят невинен грях...
За мислите си Съблазън и Икебана!
Моята Музика, Струна и Смях!
От монитора...От екрана...

Умира се и от секунда щастие.
Пелин и мед събрани върху устни.
В събота само се взима Причастие...
Блясък светулкин - така те почувствах.

За мен какво си?!? Да обичам не умея...
Тук, на земята, съществувам и без име.
Ако поискаш - мога да те сгрея.
Ако не искаш - просто остави ме.

Аз винаги в Живота съм се вричал
и всеки следващ път заставах смело,
защото знам че скитникът обича
Очакването, нейде, зад предела.

Вече стопи се каквото ми бе.
Превърна се в пепел. Изтля.
Знаеш ли, тревата е също Небе,
щом те целуне земя!

 

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мъдро и красиво!Аплодисменти!
  • !!!
  • Където и колкото...Е това е недискретното наяве! Разбирам отношението и благодаря за него, но си има и приличие. Един от коментиралите ме ме упрекваше и нещо за шрифта дори...Гледайте внимателно къде сте и не бъркайте сайтовете, бе хора.
  • Където и колкото и да го чета - хубаво и мъдро е! Благодаря!
  • Благодаря, Зем!
  • Молете се за мен и свещ ми запалете!
    Аз вярвам че Творецът прощава грехове,
    кога поне един от братята поети
    повярвал е напълно на мойте стихове.

    Благодаря ви!
    Зем.
  • "До твоето огнище и Дяволът се разплака,
    че сладкият ад не той е измислил.
    На нежната болка по-голямата кака,
    Поезията, грабва химикала и листа."

    Сърдечни поздрави, Зем!
  • Прекрасен стих!!!
  • Знаеш ли, тревата е също Небе,
    щом те целуне Жена(земя)!

    Поздрави, Зем*!

  • !!! Благодаря!
  • Без дъх!!!!
  • Без дъх...

    П.П.Зем, какъв е този шрифт?! Имай милост към късогледите потребители на сайта!
  • Умира се и от секунда щастие- Но всеки иска да познае щастието,макар и за секунда.
  • а скитника,не спира - крачи крачи
    все търси зад предела красота
    все устремен, дори когато плаче
    и пие с устни сухата земя
    овърза мисълта му сякаш с корени
    и болката във огъня изтля
    от истини в недрата й съборени
    в пределно заземяване се спря
    с една целувка нежна по челото
    в миг безглаголен- гълъб полетя
    какво е нежността- една секунда -
    от щастие сърцето му умря...
    но няма смърт по истинска за скитника
    от заземени чувства и слова
    не пепелище, прости сме във делника
    тревата е небе,страстта- земя..(НН)
  • Голямо удоволствие ми носиш всеки ден с всеки твой нов стих!
    А този е просто изключителен... късче земя за криле! Благодаря ти!
  • Поздрав!
  • защото знам че скитникът обича
    Очакването, нейде, зад предела.
    Прекрасно си го казал!
  • Човек се учи да обича цял живот!Не се отказвай дори и за "секунда щастие"
  • Всеки стих - изящно обкован...!И благодаря за тревния саван...!
    Нажежи утрото ми, Зем!
Предложения
: ??:??