Видях, как скрита зад един прозорец,
рисуваш по запотеното стъкло.
Видях, как гледаш все нагоре
към необятното добро.
Видях и ми стана мъчно,
че блестящите звезди
могат да посрещат само
прозрачните ти стъклени мечти.
Завидях им, после се разплаках -
от радост или от мъка, не разбрах,
но се надявах твоят празник
някога да стане наш…
© Яни All rights reserved.