4 dic 2009, 8:19

Зад прозореца 

  Poesía » De amor
611 0 1

 

 



Видях, как скрита зад един прозорец,
рисуваш по запотеното стъкло.
Видях, как гледаш все нагоре
към необятното добро.

Видях и ми стана мъчно,
че блестящите звезди
могат да посрещат само
прозрачните ти стъклени мечти.

Завидях им, после се разплаках -
от радост или от мъка, не разбрах,
но се надявах твоят празник
някога да стане наш… 


© Яни Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??