Пропилях безмилостно минутите,
в които виждам късно можех да съм аз щастлива,
така претаках и годините,
безмилостно сама останах полужива!
И плачеха пред мен иконите,
Мадоната бе по-бледна,
на светците молба не отпратих,
свещ не запалвам, а колко съм грешна!
Превърнах тялото си в стока,
продавах се за измислено щастие,
едно разбрах, недостатъчни са ласките,
за да спрат на падението ми потока! ...