21 мар. 2008 г., 22:09
Пропилях безмилостно минутите,
в които виждам късно можех да съм аз щастлива,
така претаках и годините,
безмилостно сама останах полужива!
И плачеха пред мен иконите,
Мадоната бе по-бледна,
на светците молба не отпратих,
свещ не запалвам, а колко съм грешна!
Превърнах тялото си в стока,
продавах се за измислено щастие,
едно разбрах, недостатъчни са ласките,
за да спрат на падението ми потока! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация