Надлъж и нашир, високо
в Балкана под наши извор
блесне дърво от чист кръгозор.
Там се водят страшни войни,
там се лее кръв от събратята ни.
Защо, на наша родина на бащино,
поле аз бях, чужда чума рубина.
На камък аз бях проснат,
на дърво бях закован,
за да бъда ваш брат,
който ще бъде признат.
За родината наша душата си ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up