Надлъж и нашир, високо

в Балкана под наши извор

блесне дърво от чист кръгозор.

Там се водят страшни войни,

там се лее кръв от събратята ни.

Защо, на наша родина на бащино,

поле аз бях, чужда чума рубина.

На камък аз бях проснат,

на дърво бях закован,

за да бъда ваш брат,

 който ще бъде признат.

За родината наша душата си

давам, но земята родна aз нея

не давам.

Защо турски проклети,  орди

нахлуват в наши двор, в наши земя? 

Tи боже ти ни спаси и напред ни води ..