З а д у ш н и ц а
Пак след мъката тръгвам послушно.
Пак за хора, за време - забравям.
Пак съм с теб, само моя Задушнице!
Не - помен, а болка до задушаване!
А в ръцете ми -цвете.Обесено.
А в устата ми - залъкът клисав.
Със сълза неизплакана месен е
и вкусът му - приличен на писък.
И старица съвсем беловласа
- ако такава ме види светът -
тук ще идвам, навярно. ...