10 jun 2011, 14:36

Задушница 

  Poesía » Otra
2002 0 16

З а д у ш н и ц а

 

 

 

Пак след мъката тръгвам послушно.

Пак за хора, за време - забравям.

Пак съм с теб, само моя Задушнице!

Не - помен, а болка до задушаване!

 

А в ръцете ми -цвете.Обесено.

А в устата ми - залъкът клисав.

Със сълза неизплакана месен е

и вкусът му - приличен на писък.

 

И старица съвсем беловласа

- ако такава ме види светът -

тук ще идвам, навярно.

И все с тия слова:

- Раснах тате без теб.

Но без теб не порастнах.

Тате, само ти знаеш това.

© Цонка Петрова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??