От теб си тръгвах толкова пъти, безчет,
но ми бяха тесни безкрайните нощи.
Рамене блъскаха мисли и сънят бе отнет
от болка, съмнения, недадени прошки...
Толкова пъти си тръгвах от теб,
но от болка бездънна онемяваха дните.
Всеки ден от спомени беше проклет,
от тъга и сълзи тежаха мечтите.
Толкова пъти си тръгваш от мен
уморен, наранен, с вяра задъхана, сякаш е в клещи,
но се връщаш отново, от любовта победен:
без мен полепва дъхът на самотата в черните нощи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up