Заедно само

19.03.2011 г., 11:13 ч.

Поезия » Любовна

5.0 / 1

897 0 1

От теб си тръгвах толкова пъти, безчет,
но ми бяха тесни безкрайните нощи.
Рамене блъскаха мисли и сънят бе отнет
от болка, съмнения, недадени прошки...
Толкова пъти си тръгвах от теб,
но от болка бездънна онемяваха дните.
Всеки ден от спомени беше проклет,
от тъга и сълзи тежаха мечтите.
Толкова пъти си тръгваш от мен
уморен, наранен, с вяра задъхана, сякаш е в клещи,
но се връщаш отново, от любовта победен:
без мен полепва дъхът на самотата в черните нощи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Да бъде
Изповед

Случайно, или пък по нечий знак, преплете пътищата ни съдбата. Объркана и наскърбена бях от хорска з...
Срок на годност

Навярно имат срок на годност думите, износват се и шепот, и мълва. По-дрипави от просещите друмници,...
2012

Наздраве с чаша бренди до камината. Не топли, инак имаме дърва. Нали и с тебе някога се имахме, но о...

Още произведения »