марси (Мери Добрева)
120 104
Apr 19, 2007, 11:18 PM

Заесенява 

  Poetry
492 0 2
Заесенява.
В тънкото на мислите
чупливи многоточия
разсичат
дъгата.
С оттенък на ръждиво е златистото
в ръцете на тополата отсреща.
А синевата -
избеляла.
И будят нощем пресекливи удари
невротизираните чувства.
С усещане за безвъзвратност
крещи
сърдечното клепало...
Пусто е.
Сезонът на очакването свърши,
а казват -
любовта е без сезони...
Лъжат.
Самотно утрото оплаква голотата си.
Невзрачно-чуждо,
истерично
взривява писък птичи тишината -
оглушала по зелено.
Заесенява...

© Мери Добрева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??