Заесенява

19 апр. 2007 г., 23:18

Поэзия

499 0 2

Заесенява.
В тънкото на мислите
чупливи многоточия
разсичат
дъгата.
С оттенък на ръждиво е златистото
в ръцете на тополата отсреща.
А синевата -
избеляла.
И будят нощем пресекливи удари
невротизираните чувства.
С усещане за безвъзвратност
крещи
сърдечното клепало...
Пусто е.
Сезонът на очакването свърши,
а казват -
любовта е без сезони...
Лъжат.
Самотно утрото оплаква голотата си.
Невзрачно-чуждо,
истерично
взривява писък птичи тишината -
оглушала по зелено.
Заесенява...

Заесенява

Свързани произведения

Комментарии

Предложения