burningdesire (Любослава Пиринкова)
61 240
May 4, 2016, 8:07 PM  

Загар 

  Poetry » Love
473 0 3

Остави косите да се разпилеят свободно,
лято съм, в очите ми пламък гори,
остави ме, не виждаш ли - дори доброволно
слънце в душата ми отново блести.

Остави ме - напук на лошото време,
Лято съм, нима не разбра?
Остави ме - и нека за късните грешки
съжаляваме после, но не и сега.

И нека под слънцето бъдем отново...
млади, загубени, като в лятната вечер,
додето вълните бушуват свободно...
обгърнати, целуващи, изстиващи вече.

 

 

© Любослава Пиринкова All rights reserved.

Това е първият ми опит за написване на стихотворение с рима, не знам доколко е добро, така че ще се радвам да чуя мнението ви. Обичам истината във всякакъв аспект. :)

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??