burningdesire (Любослава Пиринкова)
61 240
4 may 2016, 20:07  

Загар 

  Poesía » De amor
477 0 3

Остави косите да се разпилеят свободно,
лято съм, в очите ми пламък гори,
остави ме, не виждаш ли - дори доброволно
слънце в душата ми отново блести.

Остави ме - напук на лошото време,
Лято съм, нима не разбра?
Остави ме - и нека за късните грешки
съжаляваме после, но не и сега.

И нека под слънцето бъдем отново...
млади, загубени, като в лятната вечер,
додето вълните бушуват свободно...
обгърнати, целуващи, изстиващи вече.

 

 

© Любослава Пиринкова Todos los derechos reservados

Това е първият ми опит за написване на стихотворение с рима, не знам доколко е добро, така че ще се радвам да чуя мнението ви. Обичам истината във всякакъв аспект. :)

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??